Значение на съкровището

Между края на VII и началото на IX в. – периодът, в който е събирано и депонирано съкровището, два политически фактора доминират района на Долен и Среден Дунав: България и Аварският хаганат.

Аварите са конен народ, който произхожда от Средна Азия, за пръв път се явява на историческата сцена през средата на VI век, когато пратениците му достигат до Константинопол в 558/59 г.

Отношенията на българските племена с аварите започват още по времето на хан Кубрат и имат разнороден характер – военни или съюзнически. Сред поданиците на хагана е имало българи, между които е бил и Кубер, един от основните претенденти за власт около 680 г.

Във византийската енциклопедия Свидас са запазени интересни сведения за отношенията между българи и авари. Според тях на българите им харесала носията на аварите, те заменили своите дрехи с техните и се обличали като тях. В периода 811-814 г. в българската войска е имало аварски контингенти.

В началото на IX в. Аварският хаганат е поделен между България и Франкската империя.

Ранносредновековното съкровище от Надсентмиклош е било предмет на изучаване от голям брой български учени, сред които трябва да се споменат имената на Георги Баласчев (Georgi Balaschev), Богдан Филов, Стефан Младенов (Stefan Mladenov), Никола Мавродинов, Димитър П. Димитров, Станчо Ваклинов, Маргарита Ваклинова, Стамен Михайлов, Оксана Минаева, Живко Аладжов, Станислав Станилов, Николай Марков, Иван Добрев и др.

Едно от най-детайлните и значими изследвания на стилистиката и технологията на съкровището е направено от Никола Мавродинов

N. Mavrodinov. Le Trézor protobulgare de Nagyszentmiklós. - Arhaeologia Hungarica, XXIX. Budapest, 1943.

Въпреки повече от 200 години и над 100 изследвания за съкровището от Надсентмиклош, основни въпроси свързани с това кой е неговият собственик, дали е принадлежало на един или няколко човека, кога и при какви обстоятелства е било укрито, остават без окончателен отговор. Изказани са теории за неговия хунски, български или аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход.

Една от обективните пречки за изучаването на съкровището от Надсентмиклош е уникалността му. Липсват точни паралели както за съкровището в неговата цялост, така и за някой от 23-те съда.

По отношения на технологията, декоративните стилове и иконографията на експонатите са установени разнопосочни влияния: византийски, сасанидски, средноазиатски. Част от съдовете показват директни връзки с християнството, други са свързани с митология, останала непозната за нас до днес.

Приема се от изследователите, че то е събирано продължително време, от втората половина на VII до края на VIII век. Изследванията през последните десетилетия утвърждават връзките в стилово отношение между съдовете от съкровището и изделия и комплекси от периода на късноаварския хаганат.  Депонирането му се поставя в началото на IX в. 

Допуска се, че находката от Надсентмиклош някога е била част от богатствата на кагана, господаря на аварите и че е принадлежала към пищната му трапезна посуда.

Сигурно е, че неговият или неговите собственици са разполагали с много големи парични средства и са можели да си позволят да притежават скъпоценния метал, но и да възложат работата на изтъкнати майстори. С много умение и висока прецизност те са сътворили 23 майсторски произведения на златарското изкуство от Ранното средновековие. Със своите завършени композиции, с техническата перфектност и с впечатляващото качество на изработката, златните съдове и днес не са изгубили нищо от обаянието си.