½
English

Значение на съкровището

c
Българите и Аварският хаганат
Съкровището в българската историография
Културна и хронологическа идентификация
Българите и Аварският хаганат
Съкровището в българската историография
Културна и хронологическа идентификация
v
Карта на Византийската империя и нейните съседи по Treadgold 2002, 130 (W. Treadgold. The Struggle for Survival (641 -780). In: The Oxford History of Byzantium, Oxford, 2002, 129 -150).

Българите и Аварският хаганат

Между края на VII и началото на IX в. – периодът, в който е събирано и депонирано съкровището, два политически фактора доминират района на Долен и Среден Дунав: България и Аварският хаганат.

Аварите са конен народ, който произхожда от Средна Азия, за пръв път се явява на историческата сцена през средата на VI век, когато пратениците му достигат до Константинопол в 558/59 г.

Отношенията на българските племена с аварите започват още по времето на хан Кубрат и имат разнороден характер – военни или съюзнически. Сред поданиците на хагана е имало българи, между които е бил и Кубер, един от основните претенденти за власт около 680 г.

Във византийската енциклопедия Свидас са запазени интересни сведения за отношенията между българи и авари. Според тях на българите им харесала носията на аварите, те заменили своите дрехи с техните и се обличали като тях. В периода 811-814 г. в българската войска е имало аварски контингенти.

В началото на IX в. Аварският хаганат е поделен между България и Франкската империя.

x